Информация
Община Сандански (1002 кв. км, население 46113) е най-голямата в Благоевградска област, като обхваща 54 селища – градовете Сандански и Мелник и 52 села. Разположена сред величествения Пирин и граничните с Гърция и Македония планини Славянка, Огражден и Малешевска, тя заема голяма част от обширната Санданско-Петричка котловина с живописната долина на Средна Струма. През територията й преминава международният път Е79 и международната ЖП линия София – Кулата – Атина.
Община Сандански обхваща части от Национален парк “Пирин”, включен в Списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Забележителни форми на релефа представляват Железнишката долина с множество глациогенни форми, живописният пролом на р. Пиринска Бистрица над с. Пирин, заострените върхове Куклите и Зъбът, обширните циркуси Голямо и Малко Спано поле, Главнишки, Полените, Езерник, Железнишки и Мандрище с красивите циркусни езера, известни като „Кристалните Очи на Пирин“, катерачните обекти вр. Яловарника и мест. Конска поляна, внушителната Соколова скала с Казаните на Доленска река, Попинолъшкия и Кашинския водопади и безспорно уникалният природен феномен Мелнишки земни пирамиди (защитена територия, природна забележителност).
Поречието на Средна Струма и планината Славянка се характеризират с типичен преходносредиземноморски климат.
Със специфични особености се отличава град Сандански – климатичен и балнеоложки курорт с национално и международно значение, чийто микроклимат е лековит за редица заболявания, включително всички форми на бронхиална астма. С увеличаване на надморската височина средиземноморското влияние отслабва и климатът постепенно придобива типичен планински характер в най-високите алпийски части на Пирин. Внимание като климатични курорти заслужват и град Мелник и курортната местност Попина лъка в Пирин.
Водите на Санданска община представляват неоценимо природно богатство. Освен реките и езерата, от голямо значение са и групите минерални извори Сандански, Левуновски, Хотовски и Катунски, които са лековити за изключително широк кръг от заболявания. В най-голяма степен се използват минералните води в Сандански – за балнеолечение и в Катунци, където се бутилира марката “Преподобна Стойна”.
Растителният свят в община Сандански се характеризира с голямо видово богатство, като се срещат топлолюбиви (средиземноморски) и студенолюбиви (алпийски) видове. Горите заемат около 35% от общата територия на общината. Специфичният характер на растителността се придава от средиземноморските видове , българските и балканските ендемити, терциерните и глациалните реликти.
Животинският свят също е изключително разнообразен, като включва видове, за които общината е северна граница на разпространение. И сред животните, и сред растенията има много защитени видове, повечето от които са в рамките на по-големите защитени територии НП “Пирин” и природният резерват “Алиботуш” в планината Славянка.
В хронологически ред от енеолита специален интерес представляват праисторическите селища (8-7 в. пр.н.е.) при селата Ковачево и Дамяница. Археологически паметник на културата с национално значение е античният и късноатничен град под днешния Сандански, в рамките на който трябва да се споменат Епископската базилика и Базиликата на Свети Йоан, както и Раннохристиянският комплекс. Части от обектите са експонирани на открито, част са включени в Археологическия музей, който разполага и с най-голямата в България колекция от римска надгробна мраморна пластика. Извън границите на обекта е гробницата-мавзолей от римската епоха (2-4 в.).
Бързият културно-икономически възход на Мелник през Средновековието го утвърждава като главен град по долината на Средна Струма, отнемайки водещите функции на Сандански. Поради това и археологическият материал от този период е най-богат и изобилен именно в Мелник и близката му околност.
В рамките на Средновековната (Славова) крепост специално внимание заслужават паметниците на културата с национално значение Болярската къща, манастирът “Света Богородица Спилеотиса”, митрополитската църква “Свети Никола” и феодалният замък на Деспот Алексий Слав.
Територията на община Сандански се отличава с голяма концентрация на религиозни обекти – църкви и манастири; само в Мелник в миналото те са били над 70. Голяма част от тях отразяват развитието на уникалната не само за България художествена школа (иконописи, стенописи, ръкописи), известна като Мелнишко художествено средище, възникнала през Средновековието и просъществувала до началото на 20 век.
Едни от най-ярките й проявления се съхраняват в Роженския манастир – паметник на културата с национално значение. Сред мелнишките църкви следва да се отбележат “Свети Николай Чудотворец”, “Свети Йоан Предтеча”, “Свети Антоний”, “Свети Свети Петър и Павел” като част от културно-историческия резерват Мелник. Църкви – паметници на културата има и в селата Виногради, Горно Спанчево, Бельово, Голешово, Ковачево, Враня, Хърсово, Хотово, Белевехчево, Бождово, Малки Цалим, Пиперица, Златолист и др.
Културно-историческото наследство на община Сандански включва и ценни архитектурно-строителни паметници от Античността, Средновековието и Възраждането. Специфичен само за Мелник е архитектурният тип мелнишка възрожденска къща.
Сред многобройните запазени образци се отличават Кордопуловата и Пашовата къщи – паметници на културата с национално значение. Запазени възрожденски сгради със статут на културни паметници има и в селата Бельово, Виногради, Враня, Дебрене, Златолист, Ласкарево, Любовище, Любовка, Рожен, Малки Цалим, Хърсово и мн. др.
Състояние на пътищата – пътната мрежа е с дължина 307,4 км., в т.ч. републикански пътища – 107,4 км. и общински – 200 км..Разделени по класове са както следва: І-ви клас – 21,2 км.; ІІІ-ти клас – 86,2 км.; ІV клас – 200 км.
Община Сандански има голямо предимство да бъде обслужвана от един от десетте международни транспортни коридори /МТК № 4 – Германия – Чехия – Словакия – Унгария – Румъния – България – Гърция/, чрез които се реализира процеса на трансграничното сътрудничество с РГърция. Предимство е и факта, че големите населени места се обслужват от третокласни пътища. От общо 200 км. общински пътища, 127,4 км. са с асфалтова настилка, а останалите 72,5 км. са на земна основа.